Българин и руснак решиха 50-годишен проблем в математиката, който може да

Българин и руснак взеха решение 50-годишен проблем в математиката, който може да докара до гражданска война в технологиите. Александър Стойчев, доцент по електронно и компютърно инженерство в Държавния университет на Айова, дружно с неговия докторант Владимир Сухой, съумяха да доближат до решение на мистерия в математиката на повече от половин век, съобщава Свободна Европа.

Решението, може да докара само че създаване на напълно нови цифрови приложения и програмен продукт, които да променят визиите, които имаме през днешния ден. Постижението идва след неотклонен труд на двамата учени през последните три години, в непрестанно търсене на нов логаритъм, който да прави противоположната интервенция на бързото превръщане на Фурие. Благодарение на него всеки ден милиарди хора по целия свят могат да употребяват електронните услуги – да гледат и слушат видео и музика, пренасяни по интернет.

През 1965 година е създадена по-универсалната и систематизирана версия, наречена промяна на chirp-z, само че до момента нямаше назад решение за нея. В продължение на половин век никой не съумява да откри решение на логаритъма за противоположната интервенция. Задачата разсънва любознанието на доцент Стойчев и Владимир Сухой и те сплотяват старания в намирането на логаритъм за противоположната промяна. Алгоритъмът за назад chirp-z превръщане на Александър Стойчев и Владимир Сухой, наименуван ICZT (inverse chirp z-transform), е показан в публикация, оповестена в списание Scientific Reports. В своето проучване, двамата учени правят оценка модификациите, които усъвършенстват неговата числена непоклатимост за подмножеството от пространството на параметрите. Принципът на работа на тази двойка логаритми може да се съпостави с действието на система от две призми, където едната разделя светлината в пъстър диапазон, а втората я преобразува назад в бяла.

Така логаритъмът на Стойчев и Сухой извежда изхода на CZT (алгоритъмът на FFT) назад към своя вход, като подхожда на изчислителната трудност или скорост на втория, тъй че да може да се употребява с експоненциално разпадащи се или възходящи честотни детайли, за разлика от CZT, за което е тестван за числова акуратност. Това е огромен теоретичен пробив.